Приказка - 3

Събудих се...

До мен не спи...

Очите отвори и погледни ме...

Сега отвън зора зори...

Нощта минава... Люби ме...

Целувай ме със устни кадифени

и с пръсти нежно погали ме...

Ръце в косите ми вплети,

с  бедра си силно притисни ме...

Със страст най-луда ме вземи,

изгаряй, в огън превърни ме,

така желах те силно аз,

ти пак люби, люби, люби ме...

Като торнадо засмучи,

кат мълнията разтърси ме,

и в мен вулканът да изригне

целувай ме сега, любима...

И вплетени телата да горят...

Вълни горещи нека ни заливат...

Минути обич да превърнем в часове,

които нивга да не си отиват...

А там, на масата и чашите с кафе,

забравени са, нека да изстиват...

Тя, любовта ни е като море...

От нея глътките сега отпиваме...

Това ли от живота ни остава?!

Не!!!

Приказката продължава...

Приказка - 2

В главата ми е хаос...

Мисля си за теб...

За тази нощ, от нас бленувана...

Наяве искам тя да е...

Не искам вече да ни е сънувана...

Да те почувствам, кожата ти нежна,

усмивката да видя на лицето,

в очи зелени да поплувам

дори и после да отида дето,

безкраят ще ме позове...

Живота ми ти раздели на две...

И кой каквото иска да решава...

Тя приказката продължава...

Сърцата в огън ще горят...

С любов възвишена и чиста...

Целувки устните ни ще топят –

нанизани като мъниста...

И страстни вихри ще въртят

и чувства и желания безкрайни,

омайни мигове ще се редят,

като в светове незнайни...

Вълшебство ли е любовта,

или пък е природна сила?

Обичам те, обичай ме и ти,

с любов дари ми вечна сила...

Вземи ме с тебе, в твоя свят...

Със обич, мила, накажи ме...

За мен си като нежен цвят...

Ела... сега... и покори ме...

И нека днес да сме сами...

А до кога, той Бог решава...

Прегръщам те, очите затвори,

тя, приказката, продължава...

Приказка

Някога, далеч от теб,

живял е странен някакъв поет...

Редил си думите във рими,

понякога неповторими...

Живял така накрай света,

далеч от хорска суета,

докато взел, че и попаднал в нета.

Съдба било, но не проклета.

И срещнал там най-пъстър свят,

богати, бедни, цвят до цвят...

Пообиколил тук и там,

Но все така живял си сам.

Тъгувало сърцето на поета,

усмивката била тъй клета.

Но... както в приказките става,

намерил в своята държава,

душа, на неговата сродна...

Не, не илюзия безплодна...

Намерил перличка една,

красива и с добра душа...

И взел, че влюбил се във нея...

Каква щастлива одисея...

Дори и стих й посветил,

галантен бил и много мил...

И пак живеят си във тази държава,

е, разделени са,

но приказката продължава...

 

Любовна нощ

От страст сърцето ми изгаря,
пред мен врата недей затваря,
пусни ме вътре в нощ безлунна,
да те погледам и да те целуна...
С целувки нежни отвърни ми,
пошепвай тихо мойто име,
ще сме щастливи кратко време,
но то е наше, да го вземем....
С любов дари сърцето ми изстинало,
че тя за мен е вече минало...
Върни ми спомени изпепелени,
че Божи дар си ти за мене...
Живота е пред нас,
не знам какво ни чака...
Ще си отида още преди мрака,
ти запомни очите сини
с любов която не ще мине.....

Отивам си

Когато се събудиш сутринта
и видиш че до теб ме няма,
ти пророни една сълза
от болка , че съм те оставил...
Не съм те заслужавал аз
и топлите целувки по лицето
и тялото ти - дива страст
и нежните ръце във мене вплетени...
Отивам си без звук, във тишина
тъй както и дойдох в сърцето ти,
ти бе най-желаната жена
и цялата от обич светеше...
Прости, виновния съм пак,
а истина бе твоето съмнение,
прости че те оставих в мрак,
душата ти да търси примирение...
Живота е една игра,
на страст, любов и силни чувства,
и в тези грешни времена
да се живее е изкуство...
Отивам си!
Бих искал да съм сам,
със спомените във сърцето
залутан из безкрайността,
между земята и небето..
И ако някога се върна пак,
прости ми грешката направена,
такъв съм си, заблудена душа
роден да любя и да страдам..

Ела при мене

Ела при мене тази нощ...
Потули облак лунната пътека...
Ела при мене тази нощ...
Вълните бели ще ни светят...
Ела при мене тази нощ...
С целувки нежни надари ме....
Ела при мене тази нощ...
Нашепвам само твойто име...
Ела при мене тази нощ...
Тъй дълго съм те чакал ,мила...
Ела при мене тази нощ...
Ела и донеси ми сила...
Ела при мене тази нощ.....
Звездите са за нас изгрели...
Ела при мене тази нощ...
Мечтите са безумно смели....
Ела при мене тази нощ...
Бих искал с нежност да те гледам..
Ела при мене тази нощ...
Това е моя вик последен....
Ела при мене тази нощ...
Дори от просяка по-беден
Ела при мене тази нощ...
Сърцето си ще дам ,като последно..
Ела при мене тази нощ...
Вземи го и го запази...
Ела при мене тази нощ...
И стон и дъх последен....
Ела при мене тази нощ....
От утре,даже за любов,
ще съм от бедния по беден...

Вземи сърцето ми

Как искам да ти подаря,
морето и вълните бели,
и плажовете по брега
и лодките на кея спрели...
Как искам да ти подаря
и слънцето, луната и звездите,
поляните отрупани с цветя,
венец да свиеш за в косите си....
Как искам да ти подаря,
сърцето ми,
с любов изпълнено,
вземи и моята душа,
със стихове неказани изпълнена...
Вземи ги и ги запази,
за спомен скъп, от мене лично,
че ти накара ме сега,
да си повярвам , че обичам!

Вълшебница

Вълшебница си, не измислена...
Дошла от облаците бели....
По мостове от теб изплетини,
от чувства и надежди смели...
И виждам те, целувките по залез,
аз като слънце искам да те видя,
със теб света ми е кристален,
легло застля ми- розови сапфири...
И нежно в него ме прегръщаш,
страхотно- чувствам се във безтегловност,
Взривяваш ме, и в огън ме превръщаш...
Изгаряш ме, отново и отново....
Едва ли е измислена реалност,
Не губим мигове омайни...
Прегърнати се гледаме в очите,
споделяйки желания и тайни...

Вземи ме с теб

Остави ме пред твоя праг,

кат просяк някакъв-немил, недраг,

стоя с треперещи ръце,

а в тях е моето сърце,

което исках да ти дам,

но ти замина си- останах сам...

Отиде много надалече,

и там, в настъпващата нова вечер,

седиш сама на пясъка студен,

припявайки си стария рефрен

за страст, любов и прегрешение..

И може би по моето внушение,

вълните бели те целуват по ръцете,

а бриза нежен гали ти лицето,

звезди играят си с косите,

сълзи напират ти в очите,

за мен си спомняш, може би,

аз знам - от спомени боли,

сърцето страда и душата стене...

Как искам да съм на колене,

пред тебе, в този миг, сърцето да ти дам...

Не искам да оставам тука сам...

Вземи ме с теб, любов последна,

че искам още дълго да те гледам...

А после да остане само спомен,

загубен в този свят огромен....

Последната надежда ти ми дай,

вземи ме с теб, вземи ме в твоя рай....

Валс

Танцувахме го валса,

А сърцето ледено...

Така минаваше ноща..

И после студ, душа изстиваща,

обречена на самота...

Дори познати да изгубиш,

боли , това е без съмнение,

аз със приятели живях...

Сега не търся единение...

Отиде си...

Ще страдам и за тебе...

И нека пак да ме боли....

Остава ми сърцето ледено...

И мъничко надежда и мечти..

Вратите нивга не затварям...

Изгрява утрешния ден...

И слънчев лъч през тях промъкнал се,

възможно е да стопли мен...