Като торнадо бях, като стихия,
минавайки, навред руших...
Сърца, души ,любовни чувства,
но любовта си не открих....
Но срещнах те, пред мен застана,
усмивка грееше от твоето лице...
Утихна в мене урагана...
На колене ти дадох моето сърце...
Сега съм всичко, като бриз,
обичам да те галя и целувам,
като гергьовски дъжд пороен,
по голото ти тяло да палувам...
И като бурен смерч през нощите,
когато нежно ме прегръщаш,
изгаряйки от страст и жар,
кат Феникса пак да възкръсвам...
Живея нов живот - надежда...
Сърцето в ритъм нов тупти....
Обичам те, разбрах , че любовта е,
понякога и сбъднати мечти...
Това Торнадо така ме завихри, че останах без дъх пред силата на поезията ти!
ОтговорИзтриванеМного силен стих е, поздпавления и от мен!
ОтговорИзтриване