Вземи ме с теб

Остави ме пред твоя праг,

кат просяк някакъв-немил, недраг,

стоя с треперещи ръце,

а в тях е моето сърце,

което исках да ти дам,

но ти замина си- останах сам...

Отиде много надалече,

и там, в настъпващата нова вечер,

седиш сама на пясъка студен,

припявайки си стария рефрен

за страст, любов и прегрешение..

И може би по моето внушение,

вълните бели те целуват по ръцете,

а бриза нежен гали ти лицето,

звезди играят си с косите,

сълзи напират ти в очите,

за мен си спомняш, може би,

аз знам - от спомени боли,

сърцето страда и душата стене...

Как искам да съм на колене,

пред тебе, в този миг, сърцето да ти дам...

Не искам да оставам тука сам...

Вземи ме с теб, любов последна,

че искам още дълго да те гледам...

А после да остане само спомен,

загубен в този свят огромен....

Последната надежда ти ми дай,

вземи ме с теб, вземи ме в твоя рай....