Валс

Танцувахме го валса,

А сърцето ледено...

Така минаваше ноща..

И после студ, душа изстиваща,

обречена на самота...

Дори познати да изгубиш,

боли , това е без съмнение,

аз със приятели живях...

Сега не търся единение...

Отиде си...

Ще страдам и за тебе...

И нека пак да ме боли....

Остава ми сърцето ледено...

И мъничко надежда и мечти..

Вратите нивга не затварям...

Изгрява утрешния ден...

И слънчев лъч през тях промъкнал се,

възможно е да стопли мен...