В главата ми е хаос...
Мисля си за теб...
За тази нощ, от нас бленувана...
Наяве искам тя да е...
Не искам вече да ни е сънувана...
Да те почувствам, кожата ти нежна,
усмивката да видя на лицето,
в очи зелени да поплувам
дори и после да отида дето,
безкраят ще ме позове...
Живота ми ти раздели на две...
И кой каквото иска да решава...
Тя приказката продължава...
Сърцата в огън ще горят...
С любов възвишена и чиста...
Целувки устните ни ще топят –
нанизани като мъниста...
И страстни вихри ще въртят
и чувства и желания безкрайни,
омайни мигове ще се редят,
като в светове незнайни...
Вълшебство ли е любовта,
или пък е природна сила?
Обичам те, обичай ме и ти,
с любов дари ми вечна сила...
Вземи ме с тебе, в твоя свят...
Със обич, мила, накажи ме...
За мен си като нежен цвят...
Ела... сега... и покори ме...
И нека днес да сме сами...
А до кога, той Бог решава...
Прегръщам те, очите затвори,
тя, приказката, продължава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар