Приказка

Някога, далеч от теб,

живял е странен някакъв поет...

Редил си думите във рими,

понякога неповторими...

Живял така накрай света,

далеч от хорска суета,

докато взел, че и попаднал в нета.

Съдба било, но не проклета.

И срещнал там най-пъстър свят,

богати, бедни, цвят до цвят...

Пообиколил тук и там,

Но все така живял си сам.

Тъгувало сърцето на поета,

усмивката била тъй клета.

Но... както в приказките става,

намерил в своята държава,

душа, на неговата сродна...

Не, не илюзия безплодна...

Намерил перличка една,

красива и с добра душа...

И взел, че влюбил се във нея...

Каква щастлива одисея...

Дори и стих й посветил,

галантен бил и много мил...

И пак живеят си във тази държава,

е, разделени са,

но приказката продължава...