Отивам си

Когато се събудиш сутринта
и видиш че до теб ме няма,
ти пророни една сълза
от болка , че съм те оставил...
Не съм те заслужавал аз
и топлите целувки по лицето
и тялото ти - дива страст
и нежните ръце във мене вплетени...
Отивам си без звук, във тишина
тъй както и дойдох в сърцето ти,
ти бе най-желаната жена
и цялата от обич светеше...
Прости, виновния съм пак,
а истина бе твоето съмнение,
прости че те оставих в мрак,
душата ти да търси примирение...
Живота е една игра,
на страст, любов и силни чувства,
и в тези грешни времена
да се живее е изкуство...
Отивам си!
Бих искал да съм сам,
със спомените във сърцето
залутан из безкрайността,
между земята и небето..
И ако някога се върна пак,
прости ми грешката направена,
такъв съм си, заблудена душа
роден да любя и да страдам..