Мъжете не плачат,
ми казваше мама...
Не плачат!
Повтарях и аз...
Но вече порастнах,
сърцето ми плаче,
обзето ог болка и страст...
Угасват свещите,
увяхват цветята,
на масата сам съм,
пред чаша коняк...
Раздялата бърза бе,
с думи неказани....
И всичко отново е мрак....
Дойде като лъч,
като сянка отиде си...
Остави ми спомен
от който боли....
Изпивам коняка набързо ....
И ставам....
Мъжете не плачат
нали......
Мъжете, слава Богу, плачат... Но техните сълзи се стичат навътре - към сърцето, за да ги има прекрасните стихове като този.
ОтговорИзтриване