Приказка - 3

Събудих се...

До мен не спи...

Очите отвори и погледни ме...

Сега отвън зора зори...

Нощта минава... Люби ме...

Целувай ме със устни кадифени

и с пръсти нежно погали ме...

Ръце в косите ми вплети,

с  бедра си силно притисни ме...

Със страст най-луда ме вземи,

изгаряй, в огън превърни ме,

така желах те силно аз,

ти пак люби, люби, люби ме...

Като торнадо засмучи,

кат мълнията разтърси ме,

и в мен вулканът да изригне

целувай ме сега, любима...

И вплетени телата да горят...

Вълни горещи нека ни заливат...

Минути обич да превърнем в часове,

които нивга да не си отиват...

А там, на масата и чашите с кафе,

забравени са, нека да изстиват...

Тя, любовта ни е като море...

От нея глътките сега отпиваме...

Това ли от живота ни остава?!

Не!!!

Приказката продължава...