Вълшебница

Вълшебница си, не измислена...
Дошла от облаците бели....
По мостове от теб изплетини,
от чувства и надежди смели...
И виждам те, целувките по залез,
аз като слънце искам да те видя,
със теб света ми е кристален,
легло застля ми- розови сапфири...
И нежно в него ме прегръщаш,
страхотно- чувствам се във безтегловност,
Взривяваш ме, и в огън ме превръщаш...
Изгаряш ме, отново и отново....
Едва ли е измислена реалност,
Не губим мигове омайни...
Прегърнати се гледаме в очите,
споделяйки желания и тайни...