понеделник, 13 септември 2010 г.

Торнадо

Като торнадо бях, като стихия,
минавайки, навред руших...
Сърца, души ,любовни чувства,
но любовта си не открих....
Но срещнах те, пред мен застана,
усмивка грееше от твоето лице...
Утихна в мене урагана...
На колене ти дадох моето сърце...
Сега съм всичко, като бриз,
обичам да те галя и целувам,
като гергьовски дъжд пороен,
по голото ти тяло да палувам...
И като бурен смерч през нощите,
когато нежно ме прегръщаш,
изгаряйки от страст и жар,
кат Феникса пак да възкръсвам...
Живея нов живот - надежда...
Сърцето в ритъм нов тупти....
Обичам те, разбрах , че любовта е,
понякога и сбъднати мечти...

2 коментара: